Не знам защо не се сетих навреме,
докато времето беше без значение,
докато делникът само дремеше
на рамото ми като видение.
Можеше да поискам поне веднъж
една шепа звезди заблудени,
светла капка от вчерашен дъжд,
и сърце, изгоряло за мене...
Не поисках.
Оставих ги да изтичат нататък,
а когато ми трябваха, вече ги нямаше.
Не съм знаела, че мигът е толкова кратък,
и че болката от нямане е така голяма...
В следващия живот ще поискам от всичко!
Само дано се досетя навреме -
преди желанието да изтлее самичко,
докато делникът на сянка дреме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар