Аз съм просто една песъчинка.
Някога може би съм била скала,
а сега вълните ме търкалят.
Безполезна съм – нямам крила.
Аз съм тихия шепот в тревите -
в най- ниското, близо до корена.
Аз съм хладния дом на мъглите.
Аз съм книга, отдавна затворена.
И когато ме будиш призори,
в оня синкав предутринен мраз,
все пропускаш простата истина:
нещо друго ти трябва, не аз...
Няма коментари:
Публикуване на коментар