По клоните на кестена седяха вещици
и късаха листата пожълтели.
Свариха чай от цветни шумотевици
и пяха до зори фалшиви трели.
Посмях се на обърканата муза,
която някак си ги вдъхновява
и с поглед на осъмнала медуза
поех към есента. Дали съм права?
Есента ми е любимия сезон, но живописният начин, по който си я описала просто ме омагьоса. Сигурно е заради вещиците.:)
ОтговорИзтриване