Недостатъчност

Не е достатъчно да спреш насред път,
не е достатъчно дори да се върнеш.
Понякога има нужда от слънчоглед -
да го срещнеш, даже да го прегърнеш,
да погледнеш с неговите очи
долу - черните ризи на нивите,
горе - топлия дъжд от звезди,
в себе си - ако скалите са още живи...

Недостатъчни, млъкнаха слънчогледите.
Незабравки полазиха в синора.
Кажи ми, какво не достига,
за да знаеш, че аз съм минало?

Трифон Зарезан

Непоръбено някак си, Трифоне...
Таз година не стана празник.
Не извадих бялата риза,
а лозниците чакат – празни.

Неизпитото вино кипна
и в зимниците, и в занданите.
Тази година е лошава!
Другата – дано да стане...

Само баща ми, недочулия,
призори нарамил кръста си,
събрал всичките ми неволи -
от там, дето отивам, връща се...

В слепите очи на скитника
намерих деня си - грешен,
и отминава нататък
нито вчерашен, ни днешен...

Февруарският дъжд замръзна,
полето е кална рана...
И още се питам, Трифоне,
защо тоя празник не стана?