Тук се разказва за трамваите, хората в тях, хората извън тях и сутрешното ми лошо настроение
петък, 29 юни 2012 г.
Клепсидра
Превръщам се в клепсидра – остарявам
и времето тече из мене бавно.
Едно си спомням – други две забравям,
и най- накрая всичко става равно.
Секундите покапват във минути,
минутите се стичат с болна жажда
докато часовете се прелеят...
И кръг се ражда. Само кръг се ражда...
И ако някой преброи случайно,
ще срещне много хиляди години,
в които съм се стичала до равно.
Пак чакала съм времето да мине...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар