Сама съм си достатъчна – и в повече,
сама съм си и огън, и огнище
и само пепелта изтлява призори
над моето безплодно пепелище.
Останките от мъртви, слепи фарове
в края на вълнолома чакат изгрева.
Солта изяде глухите ми спомени.
Пияна съм – и съвест ме изгризва.
А свободата – като кал под ноктите –
се трупа в малкото ми, гладко мозъче,
преди да литне жадна над вълните...
Достатъчна съм. Даже съм си в повече!
Няма коментари:
Публикуване на коментар