Посветено

Синеока моя, светлокоса, пътят ми се разпиля в житата и очаквано се случи лято с рехава метличина в косата. Ах, росата е горчива сутрин, синеока моя, светлокоса. Помниш ли ме, или беше рано? Имам отговора - без въпроса. Виж, между небето и земята слънцето си търси малко място. Синеока моя, светлокоса, винаги под слънцето е тясно. В нощните треви загубих призори хиляди светулки без посока. Ти не си усмивката на лятото, светлокоса моя, синеока...