Луната е неистинска, мъглива.
Сама събира сребърните мрежи
от локвите, от улицата крива,
от моите задъхани копнежи...
Прозорецът не свети – мен ме няма
и вещите ми трупат прах и смисъл.
Луната е пропаднала във яма,
а стиховете друг ги е написал.
В мъглата, дето лепне по пейзажа,
ме чакат две самотни, тъжни гари...
Когато се събудя, ще ти кажа,
че просто съм сънувала кошмари.
Няма коментари:
Публикуване на коментар