Околоколеден Сдух

Беше първият ден от астрономическата зима и Коледния дух отвори очи. После ги отвори по- широко, но не отбеляза промяна и реши пак да ги затвори. Отвори предпазливо лявото, после дясното, но... нямаше промяна – всичко наоколо тънеше в гъста, лепкава, непрогледна и гадна Мъгла.
- Какви са тия глупости? – провикна се ядосано Коледния дух, но понеже беше рано, нямаше кой да му отговори.
- Гъста, непрогледна, лепкава и гадна, веднага се вдигай! – изкомандва Коледния дух, но Мъглата тежеше на мястото си и изобщо не реагира. Всъщност, тя беше доста неразговорлива и не обичаше да споделя причините за своето появяване или вдигане.
- Ако нещата не се променят бързо, ще се сдухам! – рече той на възглавницата си. Тя от своя страна също беше неразговорлива и затова предпочете да се слегне без коментар.
Понеже въпреки Мъглата Коледа наближаваше, Коледният дух стана и си направи кафе. Застана до прозореца и погледна навън, като се надяваше това да оправи настроението му, но докъдето стигаше погледът му, снегът се топеше. Имаше мръсно- сив цвят и зърнесто- фирносана структура, което никак не помагаше за подобряване на ситуацията.
- Има ли поне едно нещо, което да напомня за Коледа тази година? – провикна се ядосано Коледният дух, но мъглата задуши ядосания му глас.
Времето летеше неумолимо и понеже си имаше работа, той се отправи към Града, за да види какво е ПредКоледното Положение. Хората бързаха по мръсните улици, защото беше делник, трамваите закъсняваха ( но не защото вали изненадващ сняг, а защото има Мъгла), изкуствените елхи просветваха в червено и златно и някак странно намирисваха на китайски дракони, а по витрините тъгуваха хиляди некупени подаръци. С една дума – ПредКоледното Положение никакво го нямаше. Коледният дух се завъртя около шапката на една Госпожа и се опита да се вмъкне под нея. Там обаче се беше настанила една дебела, огромна и безнадежна Апатия, която надаваше злокобен писък всеки път, когато нещо друго се опиташе да се вмъкне под шапката. След няколко неуспешни опита, Коледният дух се отказа. Положението беше подобно и в случаите, в които Духът се опитваше да се вмъкне в дебели глави без шапки. Това наистина го натъжи и той започна да се сдухва, уморен от безуспешни опити. Реши да почине малко до една истинска елха, украсена с късчета сребриста мъгла и тук- там остатъци от сняг, но от характерния мирис на мокри иглички му стана още по- тъжно.
- Ето на – сдухах се окончателно! – рече си Коледният дух. – Най- добре ще е да се прибера рано, да изпия нещо против настинка и да заспя пак.
- Ама разбира се, че е най- добре! – каза един сладникав глас и след него от Мъглата изпълзя най- дебелата, огромна и безнадежна Апатия, която Духът можеше да си представи. Тя седна до него и му се усмихна съчувствено. – Хайде, пък догодина лично ще ти изпека меденките и ще ти стопля млякото!
Коледният дух никога не е бил фен на Апатията, но направо нямаше избор. Той се отправи към слегнатата си възглавница и се остави да бъде убеден, че всичко ще е наред... ама друг път...
Така Коледният дух проспа Коледа. Лошото е, че догодина пак ще я проспи. А по- догодина изобщо може да забрави кога точно се явява Коледа. И постепенно от Коледен дух ще се превърне в постоянен, апатичен, мъгливо- фирносан Околоколеден Сдух.
Лоша работа е да се събудиш в Мъгла и да няма кой с една меденка да те почерпи за събуждане...