Паметник

Тази дума идва от “памет” – онази, която пази и добри, и лоши спомени. Тя е непостоянна, но и услужлива, случва се да пропусне неудобен момент, или пък да запечата за вечни времена десет секунди слава. От своя страна паметникът е този, който ще припомни необходимото, когато погледът спре върху него – ако го има.
Виждала съм хиляди паметници. Половината от тях са наистина грозни и безсмислени. Другата половина са просто плочи с надписи – “Еди-кой-си направи тая чешма през Еди-коя си година” и пр.. Има и една отделна категория паметници. Те са наистина малко, но винаги си заслужава да ги погледне човек в очите. Такъв е паметникът на Малката русалка в Копенхаген – за в случай, че нечия памет съвсем неуслужливо е забравила приказката, заедно с любовта и надеждата. Не знам как жителите на Копенхаген никога не са повдигали въпросът “Дали пък да не го разрушим?”.
Аз живея в град, в който има твърде много паметници. Разхождайки се из една градинка, си спомних паметникът на баба Парашкева, който стоеше до люлките. Когато бях дете и играех в тази градинка, питах майка ми защо са сложили този паметник точно тук. Майка ми поглеждаше в страни и отговаряше, че бабата сигурно е обичала да гледа как играят децата. Този паметник отдавна е откраднат и продаден, но едва ли някой страда от липсата му. Най- внушителния паметник в София е издигнат за в случай, че някой си позволи да забрави какво точно е направила Съветската армия от и за България. И той няма да ми липсва. Друг внушителен паметник е онази конструкция пред НДК, която някога наричахме с всякакви имена. Той е посветен всъщност на 1300 – годишнината от създаването на България – навярно за в случай, че някой вземе да забрави кога точно е създадена държавата или факта, че през 1981г. е била чествана такава годишнина. Този паметник ще ми липсва –нямам идея какво друго ще предизвиква такова недоумение всеки път, когато погледът се опита да установи къде точно е паметното в него. Докато ожесточено се спори да останат ли тези паметници, или да се разрушат, времето уталожва страстите.
Комунизма беше тук – такава табелка ми липсва. Не, че има опасност нечия памет да изневери и да пренебрегне тоя факт. Вместо табелка ще получа цял музей, посветен на комунизма. Мога да предложа кофичка от "Снежанка", пионерска и комсомолска значки, крайно любопитен учебник по "Обществознание", характеристиката, в която пише, че съм анархистка, защото пуша и не рецитирам "Добрият ученик"... За съжаление, не мога да предложа хладилник "Зил", защото баща ми още го използва - за шкаф...Знам, че тези неща няма да намерят място в музея - те са моите паметници, които ми помагат да не загубя смисъла. Понеже не са масивни или метални, няма опасност някой да ги предаде на "Вторични суровини", нито пък подлежат на взривяване. Ако имаше начин да игнорирам присъствието им в себе си, бих платила за тяхното унищожаване.
Чудя се какъв паметник биха уважили децата ми – навярно на човекът в палатка, който загуби идеите и идеалите си, или пък на кучето, което лае след заминаващия керван... Аз не употребявам паметниците по предназначение – имам добра памет все още. И наистина предпочитам паметникът на Малката русалка пред всичките костници, мавзолеи, шестоъгълни еди-какво-си и чужди армии... Паметниците би трябвало да се заслужават. Ако не бях получила онази "лоша" характеристика, кой знае какво щеше да излезе от мене...