Самотата узрява бавно
докато загорчи от сладост.
После тежко капва в ръката ми.
Самотата е крехка радост.
По- лесно виждам птиците
и все по- трудно хората.
Самотата е просто призма,
всичко останало е умора.
Слушам крясъка на безумния
и мъртвия ропот в тълпата...
Неми жеравите отлитат
призори. И узря самотата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар