***

Началото е безсловесен, кисел призрак,

който жадува за кафе и още сън.

Зъбати колела задвижва времето

преди да е просветнало навън...

Средата е безсмислено говорене,

съшиване на шарени парцалки,

изравяне на мъртви, сухи корени,

прашинки радост – малки, твърде малки...

Въртим се, докато припадне клоуна,

докато в погледите зейне яма.

Началото е беден, кисел призрак,

а в края съм сама. И друго няма...