Той си тръгва -
като в старата приказка
тихо,
без да пие кафе,
без да взема чадър и
манто...
Само мислите ми го
проследиха.
Имаше нещо смислено,
но къде е то?
Той си тръгва -
няма такава история.
Всички думи отдавна са
казани
и подредени.
Под дъжда, под шума на
листата,
под вятъра,
ще покрия лицето си с
шепи,
а очите все пак ще оставя
отворени.
И ще видя
как той си отива в
мъглата -
без да бърза,
защото е адски бесмислено.
Няма начин!
Не спирам да се надявам
обаче
нещо в мен да се счупи,
нещо в него да плаче...
Радвам се, че тук мога да опозная и творчеството ти, Диана. Поздравления!
ОтговорИзтриванеРадвам се, че нещо ти е допаднало, щом си тук :). Благодаря!
ИзтриванеТолкова хубаво си го казала... аз нещо така ясно исках да изрека... а се получи само Пътеки по дъжда... един ден когато е готово, може би ще има частичка от това... Не спирам да се надявам обаче
ОтговорИзтриваненещо в мен да се счупи,
нещо в него да плаче...
Благодаря ти за прекрасния стих. Вдъхновящ. Поздрави.
Радвам се, че си харесала стихът. Дано да е вдъхновяващ и за теб - това най- много би ме зарадвало! Поздрави!
Изтриване