Мария (Донева или друга)

Дъждът който най- вероятно злослови за нечии бели, прегорели любови. Мария, която се усмихва в мъглата от хора и улици, и цветя, и позлата. Топлият вятър, който бавно прилазва и нещо показва, разказва, доказва... Мария, която утре ще си отиде, защото е от далеч, но дойде да ме види. Ментов чай, който толкова мрази да чака. А февруари без причина е плакал... Мария, която се наслаждава на хората така, както не мога - от едната умора. Дъждът, който всичко искаше да измие. Или всичко да каже - от мен, до Мария. :)