Черната котка
в тъмната стая
пристъпва тихо,
неуловимо.
След нея в сенките
сама блуждая...
Все се надявам -
непоправимо.
Черната котка
бавно вечеря -
взех, че и дадох
самотата си.
Нямам представа
какво ще намеря
ако се разровя
в душата си...
Черната котка
сама решава
кога е време
да се намерим.
В тъмната стая
по- топло става :
обичаме се,
не лицемерим...
Няма коментари:
Публикуване на коментар