Този град е толкова загледан в себе си!
Мракът от досада се разсипва в капки.
Съвсем като счупена тротоарна плочка
се обръщам под чуждите стъпки.
Страхът е допълнителен цвят към черното.
Видя ли го, на кой клон увисна?
Страхът бил „онази долна смърт”? Не е вярно!
Вярно е, че от смърт ми писна!
Покажи ми – или не ми показвай,
все едно, ще го срещна на ъгъла,
в измръзналите пръсти на цигуларката,
които не знаят, че съм се лъгала...
Това момиче свири фалшиво
и обвинява вятъра в кражба!
Страхът опази врабчето живо!
Празни са витрините - разпродажба...
Няма коментари:
Публикуване на коментар