***

Какво си е мислела тази улична лампа,

преди да се хвърли в калната локва?

Дали прекалихме с посреднощното виене,

или пак е сънувала, че е лодка без котва?

И какво да направим, ако светлината

пожълтява от страх в тротоарната кал?

Да сглобяваме свят от спасени отблясъци?

Да сънуваме лодки с весла? И е спрял

оня грозен часовник, който дебне минутите.

Само тъмната част на луната разбира -

една депресирана улична лампа

обикаля край локвата, и не ѝ се умира...