Все чукам на тежко
залостени порти -
няма кой, няма кой да
отвори.
И да ме питаш, не знам
причината.
Никой не може да отговори.
А над портите искрено
цъфтят вишни -
само вятърът, само
вятърът знае
колко дълбоки са сухите
корени
и кой има правото да
мечтае.
Без начало, наивно отшумя
денят ми -
и какво, и какво ще
зачене?
Вятър духна и белите
вишневи цветове
леко слязоха долу, при
мене.
Няма коментари:
Публикуване на коментар