През прозореца - Нищо. И сива мъгла.
Не ти казах, че много ми липсваш.
Не ти казах, че косата ми побелява,
мислех - всичко минава, и свикваш...
Пред прозореца - кошница с ябълки. Златни.
Не за мен - не припарвам до там.
Щеше ли да спреш да се луташ някога?
Не ми казвай, не искам да знам.
Всъщност, пееш ли, есен, по пълнолуние?
Или тихичко плачеш за живите?
Не ти казах как натежаха крилете ми.
И ти не ми каза, че си отиваш...
22.10.2013
Няма коментари:
Публикуване на коментар