Възможно е

Не познавам човека, който плаче за моята сянка.

Не познавам и сянката, дето се влачи след мен.

Непознатата улица кротко пропада в дрямка.

Непознатата птица не литна – родена е в плен.

Всички думи събрах, построих най- въздушната кула

и вградих в нея малкия смисъл на своя живот,

Не разбирам света, който лъже, че още ме чува.

Всички круши са криви, и всичките дадоха плод.

И от всичко остава една тишина всемогъща,

тя изтегля душите ни в кухи, сребристи спирали.

Не познавам човека, който плаче за моята истина,

но възможно е в друг живот заедно да сме се смяли...