Зимата дръпна кованата ледена черга.
Паднах, и толкова заболя, че забравих
с колко зрънца да нахраня черните врани,
колко трохи да подхвърля на белите гълъби,
с колко любов да покрия ъглите на стаята,
колко омраза да скрия под прашния праг...
Все недостатъчни, мои зрънца и трошици!
Вечно объркана, глупава моя любов!
Всичко ще бъде наред някой ден призори -
няма да помня точно какво не направих.
Зимата дръпна кованата ледена черга.
Паднах. И много боля. И забравих...
Няма коментари:
Публикуване на коментар