Думите

Прозорците се превърнаха в мокри очи,
дебнат в тъмното за твойте стъпки.
Мракът в далечния ъгъл мълчи.
Така думите стават кръпки :
тишината безкрай изтънява
и нямам с какво да я запълня,
в камината няма жарава,
а пепелта не покълна.
Тогава изсипахме думи –
куп парцалчета разноцветни.
Всичките бяха красиви,
бездушни и безпредметни.