Есенно

Бих ти разказала за есента,
ако имаше какво да се разкаже.
Всичко се свежда до мокри листа
и мъгла – зад душата ми даже.

Вечер костите ми болят объркани
от соления смях на вятъра.
Тротоарите глъхнат разчовъркани.
Въртележките свиват шатъра.

Попих мътния цвят от очите си
преди някоя кула да срине.
Търкулиха се като кестени дните....
И това, Слава Богу, ще мине!...