Без лято

Не може да е все лято –

не помня някога да се е случвало,

дори в най- лудата ми младост,

дори в сънищата ми беззвучни.

Имам един джоб спомени –

люпя и плюя в страни от пътя.

Поне един е силно отровен.

Два- три за черни дни ще скътам.

Пребродените пътища се натрупаха

под ноктите ми изпотрошени.

Без лято винаги се залутвам –

или пътеките са сгрешени?...