Студено
е. Замръзвам в мълчината.
Топят
се ярките криле на всички мисли.
Как
натежават кухите ми кости
от
краткото предчувствие за сняг...
Без
липов чай не можеш да ме стоплиш...
Кажи
ми честно, бях, или не бях
в
онази стара приказка за вещици,
която
липовият чай разказа?
Защото
всеки има собствен ад
а
в моят е студено. До омраза.
Няма коментари:
Публикуване на коментар