Еньовден

Само преди да прилази росата, и само тогава,

в краткия миг преди лятото да се превърне
в нестинарка

тревите стават вълшебни. Лекуват вятъра

и всички бъдещи грешки – с проста запарка.

И ако знаех къде съм дянала смисъла на битието си,

и ако можех да разбера болката откъде извира,

щях да затрупам извора с бял пясък и сиви камъни

и да намеря щурец, който да ме разбира.

Щях да запаря стрък мащерка, два стръка мента,

и да закича в косите си
против уроки синя метличина.

Щях да погледна през девет луни във десетата,

да се лекувам от бъдещи грешки с мълчание.
И с обичане.

На  Veronika Nikova, пожелание за много, много щастие и обичане!