Относно дъжда

 Може би мога да разкажа за дъжда –

за вечно празната му, много стара шапка,

за чувството за тежест и беда

и за смеха по улицата кратка...

За оня куп монети и звезди,

дето валят над чуждите картини,

за многото размазани следи,

за локвата, която не отминах...

Вали. Аз бавно се превръщам във река

без право на посока и на име.

А приказката свършва ей така:

под някой дъжд нас няма да ни има...