Мълчанието

Много ме уморява мълчанието. Сигурно защото в него се крие неизвестното. Чудех се, защо хората мълчат дори когато имат какво да кажат ? Простият отговор пак е в неизвестното – или в страха от него. Една арабска поговорка казваше: „ Тревожи се за думите, но не съжалявай за премълчаното”. Сигурно защото мълчанието е удобното, топло местенце, от което всеки може да наблюдава безучастно. То е сигурно, познато, безопасно... Но пък, ако всички наблюдаваме от потайните си, удобни местенца, кой ще дърпа колата нататък?
Децата, от своя страна, не страдат от такива страхове. Тази сутрин в любимия ми трамвай пътуваха татко, майка и малко момченце. Момченцето ближеше стъклото на трамвая и зяпаше околните с дръзки очи. Очаквано – таткото направи забележка. Очаквано – детето не я чу. Таткото повтори забележката. Тогава детето се обърна към него, погледна го намръщено и каза : „ И на тебе мама все ти повтаря да не пишкаш в мивката, а ти не слушаш!” Ах - ах! Таткото се изчерви до корените на косата си! Самоотвержено посрещна смеха в очите на околните и едва дочака трамваят да спре на спирката. Детето беше стиснато за ръчичка и семейството избяга от сподавения смях с облекчение. Почти съм сигурна, че този татко вече ще внимава къде пишка, а на детето ще бъде изнесен урок за това, че не бива да се говорят такива неща пред чужди хора. Това ще е първата крачка към обезличаването на горкото момченце – след години то навярно ще стане мълчалив, затворен човек, който пази мислите от всичко и от всички. Като всички сериозни, големи хора, които внимават какво казват, но два пъти повече внимават какво премълчават. И навярно няма да си спомня тази смешна, трамвайна случка, но тя ще държи основата на неговото мълчание.
И не, че се втурвам презглава да плещя каквото ми падне – просто мразя да имам нещо за казване, а да го пазя от страх, че на някой може и да не се хареса. Може би съм запазила детската си искреност, или пък предпочитам татковците да не пишкат в мивката, дори с цената на това да бъдат злепоставени. Някой има нужда от лъжа – една такава копринена, сатенена, с украса от старо сребро, романтична... Друг има нужда от истина – безпощадна, с прозрачни, студени очи, гладна... Трети има нужда от смях... Ако хората мълчат за всичко, което виждат и усещат, как ще успеят да се насладят на тишината?