Ослушах се за стъпките на Лятото,
а чух как пукат крехките му кости,
как светлия му смях заглъхва някъде,
как стават всички отговори прости :
"Защо" е много близо до "безсмислено",
"Кога" е само спомен за безвремие,
"Дали" погрешно просто е измислено -
"Дали" не е въпрос, а е сравнение...
Останахме сами да тръпнем с Лятото,
а костите ни пукаха премазани.
До нас приседна тежко Тишината
и думите се пръснаха неказани...
Няма коментари:
Публикуване на коментар