Днес вятърът остана да нощува
в изпотрошените ми, мокри клони.
Луната се престори, че не чува
и всеки стих от слабост се изрони.
Останките от блудкаво прощаване
оставиха следи в калта на двора.
Не се очаква ново заледяване,
а само лека пролетна умора.
Няма коментари:
Публикуване на коментар