***

Незнайни са онези пътеки,
по които снегът все се връща.
Нищо на света не е случайно –
той подозира, че пак съм същата.


Все така чакам на прозореца,
все така кърпя надеждата,
сама си пия болките,
сама си късам преждата...


Снегът внезапно си тръгва
с крачки широки и мокри...
И облекчено въздъхва
моят препатил, стар покрив.