Разпиляните стихове
объркано лепнат
по ръцете, по празните листи...
Има мигове, в които
светът се обръща.
А нали всички бяхме артисти?
Разпиляните стихове
прилежно събират
неразказани сънища за неслучени срещи.
И пропуснати мигове...
Толкова мигове -
изиграни, отровени, грешни....
Няма коментари:
Публикуване на коментар