***

Намерих те

в чашата с тежко, горчиво кафе,

в неполятите кактуси

по балкона.

Разделих

краешника от хляба на две.

Закачих

едно мрънкане на пирона.

Не те чакам,

но кафето ти взе , че изстина,

а в прозореца слезе

една призрачна вечер.

Май поредния кактус

от жажда загина.

И пак те загубих.

Кое време е вече?...