По пода думи се въргалят –
изобщо не ги помня.
Миризма на кафе обикаля,
тишината тежи огромна...
Опитах се да задържа съня –
беше толкова тих и топъл.
Чуваш ли, как се смее денят?
Сигурна съм, че не е вопъл!
Чувам как тежко отваряш очи
несъбудено и мъгляво.
Чао, тръгвам. Ти си лежи.
Кафето те чака. Вляво.
Няма коментари:
Публикуване на коментар