Тихия шепот, с който снегът си отива
нищо ново не каза, а слушах внимателно.
Тази пролет косата ми е по- сива,
костите сякаш болят по– осезателно.
Тихият шепот, с който сънят си отива
отброи всеки мизерен остатък от дните.
Сякаш с годините ставам все по- горчива -
така навярно презряват от жажда жените...
Тихия шепот, с който ти си отиваш
казва, че някое „утре” ще бъде различно.
Нещо в очите ти хапе, а ти го скриваш.
Аз пък придърпвам одеялото егоистично.
После оставям на вятъра тихите шепоти:
кой - накъдето поиска, натам да отива.
Вече не помня вкуса на объркани трепети.
Пътят не свършва край мойта ожъната нива.
Няма коментари:
Публикуване на коментар