Преди
да сплета съществото си
в
дълга плитка от киша и празнословия,
искам
да седна насред пътеката
и
просто да мълча без условия.
Имам
точната доза истина,
която
няма да ме убие :
аз
и ти сме така различни,
но
точно това сме Ние.
Винаги
има причина,
никога
няма забрава...
А
после сплитам съществото си.
Друго
не ми остава.
Няма коментари:
Публикуване на коментар