Пепеляшка
реши да не ходи на бала.
Остана
да си
бъбри край топлото пепеливо огнище
с кочияша
–
за сирене
и за дъхава слама,
за страха
и за котките... Всъщност, за нищо.
Пепеляшка
не знае – кочияшът е плъх,
изобщо
не вярва в кръстници и във феи,
а магията
винаги умира в дванайсет -
без кристални пантофки и безумни идеи.
Ей- така
се пилеят единичните шансове.
Балът
свърши, а принцът не срещна принцеса,
никой не
тича презглава в полунощ...
Няма
приказка – никой никого не хареса.
Радвам се, че те открих. Стиховете ти са леки, топли, нежни. Да ти е пролетно! :)
ОтговорИзтриванеИ аз се радвам, че се открихме! Благодаря за оценката, радвам се, че стиховете са те докоснали. Да ти е шарено, вдъхновено и свежо! :)
Изтриване