Не е случайно - зеленооките
бурени
никога не говорят за смисъла на живота си,
нито се бесят в плитките си корени,
нито играят на щастливи идиоти...
Често сънувам твоето великодушие,
което чака да му дойде времето,
а аз съм дребна, белоока вишня,
която чака дявол - да я вземе.
И е случаен оня гладен вятър,
който накара цветовете да се ронят
и тръшна портата на тайната градина
защото няма нищо за запомняне.
никога не говорят за смисъла на живота си,
нито се бесят в плитките си корени,
нито играят на щастливи идиоти...
Често сънувам твоето великодушие,
което чака да му дойде времето,
а аз съм дребна, белоока вишня,
която чака дявол - да я вземе.
И е случаен оня гладен вятър,
който накара цветовете да се ронят
и тръшна портата на тайната градина
защото няма нищо за запомняне.
Когато прочета нещо толкова хубаво, ми се домълчава. И стоя, мълча, а в мен се разлива (съвсем буквално и физически осезаемо) удоволствие. И някаква радост, която не е като никоя друга, някаква радост от самата поезия.
ОтговорИзтриванеИ сега поседях, помълчах си доволно и реших да споделя. И да благодаря, че е толкова красиво казано.
Когато срещна някой, който така добре разбира, съм много, ама наистина много благодарна :). И пълна, и цяла, и много щастлива... Благодаря, благодаря!
ОтговорИзтриване