Отвори и излез -
през прозореца или през вратата, все едно е, защото е вън. Разни възможности звънят на вятъра и припяват, че може би всичко е сън. Обърканите струни на китарата така и не намериха верен тон, а на лявото рамо на зимата тежи белотата ми. И си търси подслон. И понеже сънят се проточи кошмарно, а възможностите звънят само нощем, аз се научих да слагам многоточие. Точка. После още една. И още... |
Тук се разказва за трамваите, хората в тях, хората извън тях и сутрешното ми лошо настроение
неделя, 5 януари 2014 г.
Многоточие
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар