Победителка в третия сезон на „Мастършеф” и водеща на ново кулинарно шоу по 24kitchen, тя е буря, но не от онези „в чаша вода”. Едновременно е ураган, торнадо, потоп и пожар. Всички стихии в нея обаче са добронамерени, неподправени и вдъхновяващи
Божана Кацарова - големият победител в третия сезон на „Мастършеф”-България, впечатлява с енергията, прямотата и креативния си подход към онези неща, на които по традиция не отдаваме особено значение. Лесно се усмихва и също така лесно намира зрънца позитивна енергия и смисъл във всичко, което прави. След срещата с нея спонтанно ми се прииска да сготвя нещо любимо у дома, защото само присъствието на това момиче действа вдъхновяващо.
Божана е на 28 години, в последните девет е живяла в Холандия – факт, който до голяма степен определя различното ѝ виждане за живота в кухнята и извън нея. Отскоро е звезда и водещ на „Новата балканска кухня с Божана”.
Предаването дава начало и наи в един нов, интересен проект – регионална инициатива на популярния кулинарен канал 24Kitchen. В него София, Любляна и Белград представят традиционни балкански ястия по съвременен и ефектен начин.
Идеята, около която се обединяват популярни готвачи от България, Словения и Сърбия е, че балканската кухня може да бъде не само вкусна, но и красива – поднесена с въображение, и фантазия и финес, и в същото време запазила познатия традиционен вкус.
Срещнахме се с водещата на продукцията „Новата балканска кухня с Божана”, за да научим повече и за нея, и за предаването.
Успехът
Много дълго само семейството ми знаеше, че обичам да готвя. Майка ми обаче се притесняваше, когато тръгна да приготвям нещо, защото съм много разхвърляна.
Щом чух името си като победител в „Мастършеф”- България осъзнах, че каквото и да съм правила до този момент, то не е било кой знае колко значимо. За моя изненада най-големия си успех постигнах с умение, което дълго не афиширах пред никого, дори може да се каже, криех - страхувах се другите да не си помислят, че е глупаво. Защото професията на готвача се подценява.
Когато спечелих „Мастършеф” осъзнах, че готвенето е моят талант и е точно онова, с което искам да занимавам.
Провалите
Не се страхувам да греша. В „Новата балканска кухня с Божана” сме оставили моменти, в които правя нещо, но то не се получава точно както трябва. Ще видите как рева, докато режа лук, как нещо ми се напуква, друго ми загаря... Като в живота е - както когато те зареже гаджето, когато ти спрат тока или ти „заключат” колата. Светът не свършва с една провалена манджа, слава Богу! Ако прехвърлиш реципрочно позитивизма си от кулинарията върху нещата, с които ежедневно се занимаваш, всичко ще ти се струва по-лесно и по-добро. Според мен това е единственият начин да се справяш с проблемите.
Другите
Майка ми и баба ми са магьосници в кухнята. Първият епизод от новия формат на 24kitchen е посветен именно на бабите ни.
Имам щастието да съм заобиколена с хора, които правят това, което обичат и съответно са звезди в собствената си сфера. Но никой не се изживява като звезда, няма „звездеене”.
В България всеки иска да е популярен, а за него да казват: „Еее, ти знаеш ли кой е той...?”. Това много ме дразни. Хората се изненадват, направо се шокират, като ме видят в магазина или на улицата. Любими са ми децата, които шепнат на майките си : ”Това е ТЯ!”. Не искам някой да ми се възхищава.
Свободата свършва в момента, в който си въобразиш, че си нещо повече от останалите. А без свобода се губи смисъла. Не искам да съм „повече”, искам да вдъхновявам.
Аз
Разхвърляна съм, хаотична, емоционална... Страдам от хронична логорея, а прекият път между мисълта ми и момента, в който изричам нещо, е около половин секунда. По принцип съм си самоуверена. Е, не точно самоуверена, по-скоро влизам в нещо като тунел и забравям за всичко, което се случва около мен.
След снимките на епизодите от „Мастършеф” често „връщах лентата” и си казвах: „Леле, това ще го види цяла България, как можах да кажа такова нещо!”, или „Момиче, ще изглеждаш като някакъв тотален урод в очите на хората!”. Но вече беше твърде късно...
В последните месеци по цял ден се занимавам с храна и след пет часа готвене вече нищо не ми се иска да приготвям. Но, все пак, ако готвя за себе си, си купувам само едно хубаво нещо – една хубава прясна риба или един хубав зеленчук. От този добър продукт правя каквото си искам. Рискувам – винаги. Но ми се иска хората да видят, че не съм чак толкова луда, че все пак има някой „на втория етаж”.
Отдалеч
От Холандия си донесох снимките, картините и кулинарните книги. И едно специално усещане за щастие. Там хората са щастливи независимо какво правят, независимо дали продават вестници или са контрольори в градския транспорт.
Все едно какво правиш, трябва да го правиш „на максимум” и да си щастлив всеки ден. Веднага ти давам пример с една жена, с която работихме на морето - тя миеше чинии в ресторанта, в който аз готвех и всеки ден идваше с неизменна усмивка и позитивизъм. Това отношение трябва да се патентова и внедри навсякъде. Вместо това, хората започват да се самосъжаляват още от сутринта. Ядосва ме, че масово се събуждаме намръщени.
Мечтая след няколко месеца да видя още десетима като мен, дори още по-добри. Самата аз бих се радвала да приличам на Антъни Бурдейн, само без тъмното му минало. Толкова е неподправен. Кулинар и човек без режисура.
Отблизо
Всяка сутрин пазарувам за предаването „Новата балканска кухня с Божана” в един голям магазин – там можете да ме видите несресана, без грим. Веднъж дори отидох по пижама. Всички сме хора. Аз водя кулинарно предаване, идеята е да запаля зрителите по готвенето. Как би вдъхновил някого, ако винаги си перфектен човек?
Може би не съм най-добрият шеф, може би дори съм на „кота нула” в сравнение със световните имена в тази сфера, но хората ми вярват. Ако мога да им предам позитивна енергия, да ги провокирам да променят мисленето си и да погледнат по различен начин на готвенето, ще съм доволна.
В един момент просто трябва да забравиш всички правила, да се отпуснеш и да започнеш да експериментираш. Представи си: време е за вечеря. Не тръгваш с мисълта: „Оф, трябва да готвя, децата няма какво да ядат...”, а с идеята: „Днес ще си направя кеф!”. Сипваш си чаша вино, пускаш си хубава музика и готвенето се превръща в…магия.
Нещо ново
Благодарна съм на съдбата, че ме събра с хората, с които работя в „Новата балканска кухня с Божана” – ние не сме екип, а семейство. Въпреки, че снимаме по 12 часа на ден, нямам чувстото, че съм на работа. Надяваме се след монтажа да се получи хумористично шоу с елементи на готвене.
Това предаване е предизвикателство да видя мога ли да се върна към корените си. Спирам се на култови моменти в балканската кухня и ги пречупвам с малко повече настроение. Не използвам нито един продукт, който може да се намери трудно, или е скъп и непознат. Пазарувам от магазините, от които си пазарува обикновеният българин. Не залагам на екзотични подправки. Искам да покажа, че нещата не са чак толкова сложни, колкото изглеждат на пръв поглед. Всеки би могъл да си ги приготви в къщи. Опитвам се да спазвам каноните на рецептата, онова „както баба ти го е правила”, но в същото време да получим една модерна визия.
Баба ми, всъщност, беше впечатлена.
Публикувано в сп.DIVA!
Няма коментари:
Публикуване на коментар