Мартин Спасов накратко

Как мислиш, какво ново казваш на публиката със стиховете си? На какво се дължи това, че публиката те приема?

-Не мисля, че казвам нещо ново. Със своите стихотворения си обяснявам същия този свят, обитаван от всички, с честните думи, които плашат мнозина. Наричам тъгата тъга, раздялата - раздяла и хората усещат тази искреност. Поезията не търпи евфемизми и дистанцираност.

Кое е по- важно за теб - признанието или разбирането?

-За да има признание, трябва да има разбиране. Всяка дума си има своя честота и си намира правилния човек, в когото да пренощува. Не са ми нужни гръмки признания, искам по-малко думи да осъмват сами.

Ако трябва да определиш, какво е поезията с една дума, коя ще е тя?

-Това наричане на нещата никак не го умея, но нека днес думата да е: "убежище".

Какво виждаш в деня си?

-Денят ми предлага всичко, а и аз съм наясно, че животът умело балансира между добро и зло. Човек трябва да има очи както за изгрева, така и за залеза. И в двете има зародиш на поезия, стига да съумееш да го износиш.

Трудно ли се живее в град като Шумен? Има ли възможност за развитие за младите хора като теб?

-Не ми се обсъжда чисто битовата страна на въпроса. А извън нея Шумен, Пловдив, София са само топоними, чиито очертания са невидими за душата.

Какъв човек си? Какво мислиш за себе си?

-Трудно е да се самоопределя, но за мен е важно да бъда добър човек, да не навреждам на никого. Предпочитам да се усмихна, отколкото да се оплача. А колкото до зрелостта - мисля, че умишлено се дистанцирам от нея.

Кое е стойностно за теб?

-Стойностното е това, което няма парична цена. Това, което остава, след като почистиш дома си от снощното парти - човек, съвест, свобода.

Какво би променил, ако имаше възможност?

-Не понасям агресията. Ако можех, бих дал други очи на тези, за които това отсреща ги провокира да посегнат. Силата е да погалиш.

Мислиш ли да напуснеш България?

-Помислям го и после го отхвърлям. И не защото съм заклет патриот, а защото знам, че винаги можеш да хванеш среднощния полет до Рим, но себе си ще напуснеш ли?!